18 ene 2012, 13:39

Аз вярвах

1.3K 0 6

Аз вярвах, че животът е прекрасен,

че любовта е приказка една,

че няма във света измама,

а само щастие и доброта.

 

Сега съм пак сама

и отново пак скърбя

затуй, че ти ми измени

и сърцето ми разби.

 

Но ето, замени ме ти,

с жена красива бързо ме смени,

накара ме за теб да жаля,

накара ме във сълзи да се давя.

 

Не вярвам вече на мъжете,

момичета, не се лъжете,

не вярвайте на мъжките сълзи,

на дадените обещания дори.

 

Мъже прекрасни с хубави очи,

изхвърлете вашите лъжи,

момичета прекрасни намерете,

с любов и щастие ги вий дарете.

 

Когато любовта взаимно разцъфтява,

когато две сърца се сбират във едно,

тогава, зная, любовта ще е прекрасна

и приказката ще е сбъдната мечта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Текст на чалга песен! :D
  • Поука трябва ти да си извадиш
    преди съвети тука да оставиш
    По външен вид се лъжеш сама си го признаваш
    вместо душата на човека ти да наблюдаваш.

  • Съжалявам, но няма образи, няма емоция, нопомня за насилствени лозунги, несръчно забити в стените на рушаща се сграда. Дори и мъдростта не се е
    задържала сред паяжините... Съжалявам, но това е несполучлив опит според мен!
  • Въпросът не е в поетическата несръчност и литературната незрелост /въпреки възрастта/, не е и в мелодрамата и трафарета или в патетичните баналности и ужасяващите клишета - въпросът според мен е в пълната липса на самооценка, нещо, което не се лекува с годините. Подобно творчество доц. д-р Владимир Янев нарича словопрахосничество. И е прав, за съжаление. Ама нали, божем, сайтът има и редактори...
  • просто е уникално нямам думи...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...