18.01.2012 г., 13:39

Аз вярвах

1.3K 0 6

Аз вярвах, че животът е прекрасен,

че любовта е приказка една,

че няма във света измама,

а само щастие и доброта.

 

Сега съм пак сама

и отново пак скърбя

затуй, че ти ми измени

и сърцето ми разби.

 

Но ето, замени ме ти,

с жена красива бързо ме смени,

накара ме за теб да жаля,

накара ме във сълзи да се давя.

 

Не вярвам вече на мъжете,

момичета, не се лъжете,

не вярвайте на мъжките сълзи,

на дадените обещания дори.

 

Мъже прекрасни с хубави очи,

изхвърлете вашите лъжи,

момичета прекрасни намерете,

с любов и щастие ги вий дарете.

 

Когато любовта взаимно разцъфтява,

когато две сърца се сбират във едно,

тогава, зная, любовта ще е прекрасна

и приказката ще е сбъдната мечта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Текст на чалга песен! :D
  • Поука трябва ти да си извадиш
    преди съвети тука да оставиш
    По външен вид се лъжеш сама си го признаваш
    вместо душата на човека ти да наблюдаваш.

  • Съжалявам, но няма образи, няма емоция, нопомня за насилствени лозунги, несръчно забити в стените на рушаща се сграда. Дори и мъдростта не се е
    задържала сред паяжините... Съжалявам, но това е несполучлив опит според мен!
  • Въпросът не е в поетическата несръчност и литературната незрелост /въпреки възрастта/, не е и в мелодрамата и трафарета или в патетичните баналности и ужасяващите клишета - въпросът според мен е в пълната липса на самооценка, нещо, което не се лекува с годините. Подобно творчество доц. д-р Владимир Янев нарича словопрахосничество. И е прав, за съжаление. Ама нали, божем, сайтът има и редактори...
  • просто е уникално нямам думи...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...