Аз знам - до днес аз нищо не загубих.
И много пожелаха ме: опивах, властвах, бях...
По пиршества блестях, разлюбвах, любих,
видях - от всичко на света видях!
Аз знам - във някакви далечни полудели нощи
в очите ми залязвали луни, звънтели са кристали,
и моята ръка е властвала за още -
над покорените: без избор мен избрали.
Аз знам - разкъсвала съм накити най-сияйни,
с един замах на отегчени пръсти.
Разливала съм обич, предавала съм тайни,
царувах над сърца безкръстни.
Аз знам - нозете ми са газили сълзи човешки,
а аз безумно лека съм танцувала над тях.
Греших и грешките поправях с грешки,
смеха си като плод презрял разлях.
Аз знам - до днес аз нищо не загубих.
И много взех, преситих се с нетрайна светлина.
През времето не минах, а танцувах,
светът не ме изчака - остаря...
Аз знам - ръцете ми били са отмалели ласки,
подвластни на инстинкта да обичат.
Очите ми... очите ми изпиваха звезди прехласнато,
завинаги, завинаги оставах си Различната!
Аз знам - ще счупя още много златни чаши
и ще прелея на сърцето си със вино,
до днес аз нищо не загубих и е страшно,
че без следа остана мойто минало!
© Мария Георгиева Todos los derechos reservados