Посветено.
Най-бялата пролет е тази. Ранява ме.
Ти си сам - самотен вятър. Зелени следи.
Аз съм сама и във мен не цъфтят цветове,
и не знам, не знам дали пак ще цъфти.. ...
Посветено на С.
Сънят ще се откъсне нежно, ще изтече като мъгла,
навън ще се изплъзне утрото, ще звънне светлината...
ще се разлее мокра утринната топлина,
ще ме оставиш ли да си отида като непозната? ...
Аз знам - до днес аз нищо не загубих.
И много пожелаха ме: опивах, властвах, бях...
По пиршества блестях, разлюбвах, любих,
видях - от всичко на света видях!
Аз знам - във някакви далечни полудели нощи ...
От много дни душата ми предъвква твоята,
но залъкът бе сух и й приседна.
И взе да залинява болно моята -
отритната и непогледната.
Надникнах в огледалото и там видях рогата ти, ...
Коя ли, майко, ме орисала, коя завистница?
Коя във моите коси оплела е магия?
Че под крилото му кръвта ми изцеди, ориснице...
И до последна капка даде му да я изпие.
Защо му даде моята душа да разтъче? ...
Бяла риза моминска и крехки дантели -
за дъщерята ще бъдат сълзите ни днес.
Червени магии на устните спрели,
червена - следата след женската чест.
Застинало слънце във нанизи златни и ...
Мой единствен господар, не говори.
Недей да казваш нищо, нито звук...
И днес, както и други пъти ти мълчи,
и дръж се все едно ме няма тук!
А аз ще постоя на колене, ...
