Аз знам - до днес аз нищо не загубих.

И много пожелаха ме: опивах, властвах, бях...

По пиршества блестях, разлюбвах, любих,

видях - от всичко на света видях!

Аз знам - във някакви далечни полудели нощи

в очите ми залязвали луни, звънтели са кристали,

и моята ръка е властвала за още -

над покорените: без избор мен избрали.

Аз знам - разкъсвала съм накити най-сияйни,

с един замах на отегчени пръсти.

Разливала съм обич, предавала съм тайни,

царувах над сърца безкръстни.

Аз знам - нозете ми са газили сълзи човешки,

а аз безумно лека съм танцувала над тях.

Греших и грешките поправях с грешки,

смеха си като плод презрял разлях.

Аз знам - до днес аз нищо не загубих.

И много взех, преситих се с нетрайна светлина.

През времето не минах, а танцувах,

светът не ме изчака - остаря...

Аз знам - ръцете ми били са отмалели ласки,

подвластни на инстинкта да обичат.

Очите ми... очите ми изпиваха звезди прехласнато,

завинаги, завинаги оставах си Различната!

Аз знам - ще счупя още много златни чаши

и ще прелея на сърцето си със вино,

до днес аз нищо не загубих и е страшно,

че без следа остана мойто минало!