29 oct 2017, 20:07

Аз знам, ще дойдат други времена...

  Poesía » Civil
1.2K 6 14

Автор: Генка Богданова

 

Аз знам, ще дойдат други времена,
България ще бъде пак Велика.
Ще вее пак победни знамена,
ще се изправи – горда, яснолика.

Аз знам, ще дойдат Златни времена,
духът ни помни векове такива,
сред вражески народи, племена,
възраждаща се – силна, жива.

Сам Бог дари ни този райски кът,
а Аспарух нарече го България.
Държава на балкански кръстопът,
бижу на континента – стария.

Прегазваха я алчни врагове,
и жива плът откъсваха от нея.
Оплаквала е мъртви синове,
свидни щерки в скута си люлее.

Като Феникс чуден се възражда
от пепелта на робства и несгоди.
Благá, деца и песни ражда
най-славният от всичките народи.

Аз знам, ще дойдат светли времена
за гордия народ на моята родина.
Духът ни сее златни семена,
в земята наша – приказна градина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мили приятели, не съм влизала в сайта след Нова година, затова ви моля за извинение, че не съм отговорила на коментарите ви. Благодаря ви, че споделяте моето убеждение, че въпреки всичко, ние трябва за запазим вярата, оптимизма, националната си гордост и родолюбивите си чувства, за да оцелеем като народ.
  • Браво! Много хубаво стихотворение!
  • Бъдете здрави, Генче, обичайте се! Поздравления за патриотизма и надеждата, които си вложила в стиха си!
  • Мили приятели, извинете ме, че едва сега ви отговарям и ви благодаря за стимули-ращите отзиви! За съжаление бяхме в болница със съпруга ми, който претърпя операция, но вече сме си у дома и надеждите отново окриляват душата ми.
  • Поздравления за силния стих, Генка!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...