Oct 29, 2017, 8:07 PM

Аз знам, ще дойдат други времена...

  Poetry » Civic
1.2K 6 14

Автор: Генка Богданова

 

Аз знам, ще дойдат други времена,
България ще бъде пак Велика.
Ще вее пак победни знамена,
ще се изправи – горда, яснолика.

Аз знам, ще дойдат Златни времена,
духът ни помни векове такива,
сред вражески народи, племена,
възраждаща се – силна, жива.

Сам Бог дари ни този райски кът,
а Аспарух нарече го България.
Държава на балкански кръстопът,
бижу на континента – стария.

Прегазваха я алчни врагове,
и жива плът откъсваха от нея.
Оплаквала е мъртви синове,
свидни щерки в скута си люлее.

Като Феникс чуден се възражда
от пепелта на робства и несгоди.
Благá, деца и песни ражда
най-славният от всичките народи.

Аз знам, ще дойдат светли времена
за гордия народ на моята родина.
Духът ни сее златни семена,
в земята наша – приказна градина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мили приятели, не съм влизала в сайта след Нова година, затова ви моля за извинение, че не съм отговорила на коментарите ви. Благодаря ви, че споделяте моето убеждение, че въпреки всичко, ние трябва за запазим вярата, оптимизма, националната си гордост и родолюбивите си чувства, за да оцелеем като народ.
  • Браво! Много хубаво стихотворение!
  • Бъдете здрави, Генче, обичайте се! Поздравления за патриотизма и надеждата, които си вложила в стиха си!
  • Мили приятели, извинете ме, че едва сега ви отговарям и ви благодаря за стимули-ращите отзиви! За съжаление бяхме в болница със съпруга ми, който претърпя операция, но вече сме си у дома и надеждите отново окриляват душата ми.
  • Поздравления за силния стих, Генка!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...