Аз зная, че е лудост... всичко
Аз зная, че нямам правото да искам,
да копнея, да сънувам... теб.
Аз зная, но не искам да повярвам,
че мигът отмина, преди дори да е дошъл.
Аз още помня всяка твоя дума,
изпълнена със нежност и със страст.
Аз още пазя спомена за онзи миг единствен,
във който имах и усещах само теб.
Аз зная – нечестно е да искам обич,
ако не мога до край да се раздам.
Аз зная – без бъдеще, без перспектива
щеше да е всичко с мен.
Не исках обещания,
не можех и да дам такива.
Не исках планове,
не исках и да знам какво ще бъде.
А нямах право – зная,
да позволявам да се случва любовта.
Виня те много, че си тръгна,
без обяснения, без думичка дори.
Но вината в себе си аз повече откривам,
че влюбваше се в мен,
докато всяка нощ до друг заспивах.
Аз зная, че е лудост... всичко
Ала сърцето ми не спира да копнее
за само още миг последен с тебе...
© Марияна Todos los derechos reservados