Аз зная, че е лудост... всичко

Аз зная, че нямам правото да искам,
да копнея, да сънувам... теб.

Аз зная, но не искам да повярвам,
че мигът отмина, преди дори да е дошъл.

Аз още помня всяка твоя дума,
изпълнена със нежност и със страст.

Аз още пазя спомена за онзи миг единствен,
във който имах и усещах само теб.

Аз зная – нечестно е да искам обич,
ако не мога до край да се раздам.

Аз зная – без бъдеще, без перспектива
щеше да е всичко с мен.

Не исках обещания,
не можех и да дам такива.

Не исках планове,
не исках и да знам какво ще бъде.

А нямах право – зная,
да позволявам да се случва любовта.

Виня те много, че си тръгна,
без обяснения, без думичка дори.

Но вината в себе си аз повече откривам,
че влюбваше се в мен,
докато всяка нощ до друг заспивах.

Аз зная, че е лудост... всичко

Ала сърцето ми не спира да копнее
за само още миг последен с тебе...