24 may 2014, 19:59

Азбука на доверието

  Poesía » Otra
1K 0 10

 

 

Буквички,

капчици

кръв

и сълзи,

пришити към списък

с ненужни неща:

хвърчило,

часовник,

любов,

транспортир…

И когато извадиш със сила

от мен

сърцето, набучено

с

тирбушон,

ще бликне отдолу

тъга,

меланхолия,

рев

и стремителен гняв.

Ще се пръснат парченца

тиха печал

и на празното място

ще зарасне накриво

ужасната болка,

умъртвила с мълчание

бледите устни,

целували жадно,

изричали страстно

думи на обич,

думи на близост,

от които сега

са останали два

много силни

и тъмни

мъчителни спомена —

аз и ти

под липата във парка,

ти и тя

на твоята спалня.

 

И ще дойдат тогава

всичките буквички —

мънички белези,

мои спасители,

смели приятели,

лек

и слушатели.

Всичките буквички —

мое доверие.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепър Формаджи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...