24 мая 2014 г., 19:59

Азбука на доверието

1K 0 10

 

 

Буквички,

капчици

кръв

и сълзи,

пришити към списък

с ненужни неща:

хвърчило,

часовник,

любов,

транспортир…

И когато извадиш със сила

от мен

сърцето, набучено

с

тирбушон,

ще бликне отдолу

тъга,

меланхолия,

рев

и стремителен гняв.

Ще се пръснат парченца

тиха печал

и на празното място

ще зарасне накриво

ужасната болка,

умъртвила с мълчание

бледите устни,

целували жадно,

изричали страстно

думи на обич,

думи на близост,

от които сега

са останали два

много силни

и тъмни

мъчителни спомена —

аз и ти

под липата във парка,

ти и тя

на твоята спалня.

 

И ще дойдат тогава

всичките буквички —

мънички белези,

мои спасители,

смели приятели,

лек

и слушатели.

Всичките буквички —

мое доверие.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепър Формаджи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...