Буквички,
капчици
кръв
и сълзи,
пришити към списък
с ненужни неща:
хвърчило,
часовник,
любов,
транспортир…
И когато извадиш със сила
от мен
сърцето, набучено
с
тирбушон,
ще бликне отдолу
тъга,
меланхолия,
рев
и стремителен гняв.
Ще се пръснат парченца
тиха печал
и на празното място
ще зарасне накриво
ужасната болка,
умъртвила с мълчание
бледите устни,
целували жадно,
изричали страстно
думи на обич,
думи на близост,
от които сега
са останали два
много силни
и тъмни
мъчителни спомена —
аз и ти
под липата във парка,
ти и тя
на твоята спалня.
И ще дойдат тогава
всичките буквички —
мънички белези,
мои спасители,
смели приятели,
лек
и слушатели.
Всичките буквички —
мое доверие.
© Пепър Формаджи All rights reserved.