May 24, 2014, 7:59 PM

Азбука на доверието

  Poetry » Other
1K 0 10

 

 

Буквички,

капчици

кръв

и сълзи,

пришити към списък

с ненужни неща:

хвърчило,

часовник,

любов,

транспортир…

И когато извадиш със сила

от мен

сърцето, набучено

с

тирбушон,

ще бликне отдолу

тъга,

меланхолия,

рев

и стремителен гняв.

Ще се пръснат парченца

тиха печал

и на празното място

ще зарасне накриво

ужасната болка,

умъртвила с мълчание

бледите устни,

целували жадно,

изричали страстно

думи на обич,

думи на близост,

от които сега

са останали два

много силни

и тъмни

мъчителни спомена —

аз и ти

под липата във парка,

ти и тя

на твоята спалня.

 

И ще дойдат тогава

всичките буквички —

мънички белези,

мои спасители,

смели приятели,

лек

и слушатели.

Всичките буквички —

мое доверие.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепър Формаджи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...