16 feb 2007, 5:44

Б Е Л Е Г

  Poesía
812 0 12

Белегът е спомен от рана -

болка зараснала с време.

Диря, която остава…

Пътят, по който минават

мъжките ни проблеми.

 

Той е албум на душата,

чакаща своя приятел.

От суета се оглежда,

стигнала вече вратата -

сянка на светла надежда.

 

Белегът (скрит или явен) -

лична история има

и като филм се повтаря.

В друг се преражда и пари,

чувства показва и скрива.

 

Белег  (голям или малък) -

с някакъв спомен изгаря...

А на живота писалката,

сякаш че времето спряла,

ни го дълбае до бяло.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...