Feb 16, 2007, 5:44 AM

Б Е Л Е Г

  Poetry
809 0 12

Белегът е спомен от рана -

болка зараснала с време.

Диря, която остава…

Пътят, по който минават

мъжките ни проблеми.

 

Той е албум на душата,

чакаща своя приятел.

От суета се оглежда,

стигнала вече вратата -

сянка на светла надежда.

 

Белегът (скрит или явен) -

лична история има

и като филм се повтаря.

В друг се преражда и пари,

чувства показва и скрива.

 

Белег  (голям или малък) -

с някакъв спомен изгаря...

А на живота писалката,

сякаш че времето спряла,

ни го дълбае до бяло.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...