16.02.2007 г., 5:44

Б Е Л Е Г

808 0 12

Белегът е спомен от рана -

болка зараснала с време.

Диря, която остава…

Пътят, по който минават

мъжките ни проблеми.

 

Той е албум на душата,

чакаща своя приятел.

От суета се оглежда,

стигнала вече вратата -

сянка на светла надежда.

 

Белегът (скрит или явен) -

лична история има

и като филм се повтаря.

В друг се преражда и пари,

чувства показва и скрива.

 

Белег  (голям или малък) -

с някакъв спомен изгаря...

А на живота писалката,

сякаш че времето спряла,

ни го дълбае до бяло.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...