1 feb 2011, 23:21

*** 

  Poesía
1383 0 17

“Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.

Д. Тонев


Не сме съвсем на "ти" със теб. Не сме

един до друг, макар да си го мислим.

И ще опитам да мълча сега поне,

когато свършвам с нашите измислици -

 

да не отделяме света си, близки с теб,

щом мислим си, че вече ще се случим.

Каква илюзия?! Какви ти рамене?!

Когато в нас блести следа от слюда,

 

когато в нас живее студ и мрак.

И сигурно не сме съвсем човеци.

Наопаки ни гледа шепа страх

с едно око, което все ни свети.

 

И цялата ни същност е една

дълбока бездна, пълна с хищни вълци.

И - кост по кост - изяждат любовта,

в която все измъчено се гушим...

 

Но по-добре, но по-добре е с теб

да се откъснем - два астероида.

След този взрив не се живее. Не!

Аз бях дотук. А ти... си си отишъл.

 

 

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??