***
“Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.”
Д. Тонев
Не сме съвсем на "ти" със теб. Не сме
един до друг, макар да си го мислим.
И ще опитам да мълча сега поне,
когато свършвам с нашите измислици -
да не отделяме света си, близки с теб,
щом мислим си, че вече ще се случим.
Каква илюзия?! Какви ти рамене?!
Когато в нас блести следа от слюда,
когато в нас живее студ и мрак.
И сигурно не сме съвсем човеци.
Наопаки ни гледа шепа страх
с едно око, което все ни свети.
И цялата ни същност е една
дълбока бездна, пълна с хищни вълци.
И - кост по кост - изяждат любовта,
в която все измъчено се гушим...
Но по-добре, но по-добре е с теб
да се откъснем - два астероида.
След този взрив не се живее. Не!
Аз бях дотук. А ти... си си отишъл.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ем Все права защищены
