7 oct 2021, 9:03

...

  Poesía
539 0 6

Без интернет за два-три часа
и опънахме нерви като струни.
Нелечима зависимост се оказа
електронната връзка помежду ни.
Помислих, че пипнал е вирус
компютърът ми стар, горкия...
Тъга и настроение на минус
обзе ме. Май ще го пенсионирам.
Причината, оказа се, не е във него.
Конците е объркал Зукърбърг.
Световен срив прецакал нета...
Гаф от някакъв нищожен бъг!
Отново интернетно съм щастлива.
Е, не истинската свобода е, знам...
Ще пиша стихове, но на хартия,
а в нета ще ги подарявам вам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, факт е.🙂 Затова да не съдим децата, само да ги насочваме колко и как...😀 Благодаря, Роси!
  • 🙂🙂 Хубаво и забавно! Сраснахме с компютри, таблети,телефони, ама такива са времената! 🙂
  • Неусетно се добива подобна зависимост Опитвам се да я контролирам, разбира се и да я използвам с ума си и... като резервен прозорец към света. Благодаря ти са пореден път, anahataroot (Зигфрид В.)
  • Хубаво е, много харесвам веселия ти стил на писане, Даниела! Нямам фейсбук, ама разбрах от новини че е паднал за известно време 🤣 готин и актуален стих! Поздрав!
  • Необходимото зло! Умение е да го използваме интелигентно!
    От сърце ви благодаря, Jackie151 (Антоанета Иванова), Пепита_ (П. A.)

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...