anahataroot

В почивка от онлайн-а.

Obras seleccionadas
30 el resultado
Пред мен изпъчваха се високи, могъщи, букове вечни. Над короните им, в мъгла бледа и мистична криеха се върховете, заснежени, шепнещи меланхолично, викащи с ехо към мене. Обещаваха ми. Ала не смееха твърде много да обещават. Слънцето вечер там отиваше да спи, сигур владееше земите отвъд, със звездит ...
  1832  29 
На Габриела,
моята Магия.
Нежни тревички, полъх на вятър и песен, прошепната, тиха мелодия, скрита в потрепването на листата. Очите ми небето попиваха, блестеше могъщо в ясно синьо, като прегръдка над мен, обещание за топлина. Не знаех от колко време лежах тук, на тая поляна, обграден от тихи дървет ...
  1076  11  66 
Учен човек щом е, значи всичко знай. И в онази сутрин се един учен човек движеше из студените коридори на ЦЕРН, централе европее ри-нещо-си нуклеарно (за който не знае). Та, въпросният учен човек, с една папчица с важни-важни листи, ходеше и над очилата си надничаше. Физик човек, не ме питай, драгий ...
  1907  11  51 
Мъчих го аз тоз айфон, смеех му се от време на време, потупвах го все едно жив е, а аз съм неандерталец. Ама то докат му свикна на туй, то си има разум свой и свое мнение! Пуля му се откак ми го подариха, вече три години ли стана, ей! Сега малко се разбираме повечко, ама още се караме...
В ателието ...
  1289  57 
Седях си аз в любимото ми кафене квартално, взирах се в кафето си и по него скришом (да не ме заподозре съседът от третия етаж във вещерство) опитвах се бъдещето си да позная. Подпрял с една ръка главата си, вихрещ съзнанието си и отвъд, търсех някой овца да видя в пяната на кафето. Що овца, ще попи ...
  1327  50 
Propuestas
: ??:??