Прощавайте, любими мои
епитети, възклицания, за ужаса,
пред който съм изправена
да ви забравя и покрити с плащ забвение
да не достигнете до идещото поколение.
Музата, която младият поет цени,
боя се, че изгубих й следата.
И онзи ритъм сладостен
на римата, ах жалко,
бледнее само в моите стихове.
© Паулина Зарева Todos los derechos reservados