* * *
Аз не искам палачи.
Нямам нужда от тях.
В мен крещи другото Аз -
и ми стига, за всички
на дребно играчи.
Аз не искам бесило.
В неизбежната есен
всеки клон е палач,
на който увисва въжето.
А и земята под мен
не е твърде далече.
Аз не искам и стол под краката.
Червояден от вън и от вътре.
Ще се счупи под моята тежест.
И ще падна... възнак палача.
Ще живея!
А той?!
Ще умре от внезапната тежест.
Ще прегризя въжето.
От яд.
Ще живея!
Напук на палачите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Eли, разбира се, че позволявам, все пак нали затова е това поле тук. По повод последните два реда - докато го четях, ми изглеждаше някак недовършено, затова ги има. 
