13 oct 2008, 12:20

* * * 

  Poesía
672 0 24

Аз не искам палачи.
Нямам нужда от тях.
В мен крещи другото Аз -
и ми стига, за всички
на дребно играчи.

 

Аз не искам бесило.
В неизбежната есен
всеки клон е палач,
на който увисва въжето.
А и земята под мен
не е твърде далече.

 

Аз не искам и стол под краката.
Червояден от вън и от вътре.
Ще се счупи под моята тежест.
И ще падна... възнак палача.
Ще живея!

 

А той?!

Ще умре от внезапната тежест.

 

Ще прегризя въжето.
От яд.
Ще живея!
Напук на палачите.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??