13.10.2008 г., 12:20 ч.

* * * 

  Поезия
671 0 24

Аз не искам палачи.
Нямам нужда от тях.
В мен крещи другото Аз -
и ми стига, за всички
на дребно играчи.

 

Аз не искам бесило.
В неизбежната есен
всеки клон е палач,
на който увисва въжето.
А и земята под мен
не е твърде далече.

 

Аз не искам и стол под краката.
Червояден от вън и от вътре.
Ще се счупи под моята тежест.
И ще падна... възнак палача.
Ще живея!

 

А той?!

Ще умре от внезапната тежест.

 

Ще прегризя въжето.
От яд.
Ще живея!
Напук на палачите.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??