* * *
Аз не искам палачи.
Нямам нужда от тях.
В мен крещи другото Аз -
и ми стига, за всички
на дребно играчи.
Аз не искам бесило.
В неизбежната есен
всеки клон е палач,
на който увисва въжето.
А и земята под мен
не е твърде далече.
Аз не искам и стол под краката.
Червояден от вън и от вътре.
Ще се счупи под моята тежест.
И ще падна... възнак палача.
Ще живея!
А той?!
Ще умре от внезапната тежест.
Ще прегризя въжето.
От яд.
Ще живея!
Напук на палачите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
Eли, разбира се, че позволявам, все пак нали затова е това поле тук. По повод последните два реда - докато го четях, ми изглеждаше някак недовършено, затова ги има. 
