* * *

Оловно тежка тишина ме срива,
крепостта в душата ми разбива
и тръгвам гол, ранен и сам
към себе си зад хоризонта ням...

При миналото светло ще се върна
в две очи любими отново да надзърна
до прашинка любовта да изживея,
отново в огъня ù да изтлея...

Настоящето зловещо от ад е по-горещо,
тъга ми носи, пошлост и поквара,
да изплувам аз се мъча от кошмара,
ала обгръща ме токсичната омара...

Като нощ е тъмно бъдното сега,
в собствен сос приготвя моята душа,
готвачът тъй болезнен в нощта
ме кара да не вярвам на света...

И тъй, нечестен е животът към едни,
на други сбъдва светлите мечти,
а ти с пълни от сълзи очи
ще гледаш и до гроб ще те боли...