Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
27 sept 2014, 12:25  

*** 

  Poesía
797 2 28

И ето, цял живот си патя 
от непоискано добро,
приятели, сестри и братя,
и нож, ударил във ребро.

 

И ето, от ума си страдам,
или от липса на такъв,
и пак във кално блато падам,
душа, сърце - за риби стръв.

 

И ето, пак напук съм жива,
сама в един измислен свят,
съдбата ми е милостива.
А рибите? Е, те мълчат...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре де, добре, ето усмихвам се!
  • Не ругай, Надежда! Думите имат силен заряд
  • Да му се не видят и кръговите цикли!
  • Имам малко време за теб Реших да се разходя из дебрите ти.. Че животът е цикличен. Утре може да ти се струва, че никога не е било.
  • Леле, колко назад се връщащ! Това все едно днес съм го писала!
  • Браво!
  • Благодаря,Фери!
  • "И ето, пак напук съм жива,
    сама в един измислен свят"
    Само това е важното и само то има значение! Стиха ти ме заплени като цяло, но това ми е любимата част!
  • Благодаря,Милена!
  • всъщност сега като се сетих за този филм, ще си го пусна отново, колкото и късно да е...няма значение...радвам се, че цениш стойностните неща, Надежда!!!
  • Благодаря,Вълчо!Гледала съм го,много харесвам Емир Кустурица гледала съм всичките му филми,а музиката на Горан Брегович,просто не подлежи на коментар.
  • на сабята на Ян Собиески е имало надпис: "пази се от приятелите, от враговете ще те пазя аз"
    а колкото до рибите, гледай"Аризонска мечта" - уникален филм, с невероятна музика и ще видиш, че там рибите също мълчат...
    поздравления за стиха!!!
  • Благодаря,Ангел!
  • Е това ако не е орисия здраве му кажи!!!Много ,много хубав стих.Хапе до последно.Много оригинално сътворен с майсторството на поетесата !!!Поздрави!!!
  • Благодаря ти,Миночка,много мъдрост има в думите ти!
  • С всяко направено добро,отваряш нова пътека за душата,това ако те успокои малко,добре,но по принцип, в живото са слепи хората на които сме сторили добро!Харесах!
  • Така е, Людмиле,просто част от духовното израстване,но все пак боли.А опърлената перушинка-и тя ще израсне.Хубава вечер ти желая!
  • Лирическата май се е поопарила, правейки добро заради самото добро, плащайки на всичко отгоре, дори повече от цената на получена насреща обикновена неблагодарност. Уважавам я за опита да твори добро, но и за избора й - да живее сама в свят, който сякаш е по-добър от този, визиран алегорично като "риби"!
    Почитания, Надежда!
  • Благодаря,Али,Мисана,Сеси, Руми,Куш,Роси,Совичке,Ена,Ани!Хубаво е,че ви има,споделената болка се понася по лесно.Не мога и не искам да се променям!Благодаря за поздрава,Совичке-Кустурица,Брегович и Джони Деп,какво повече може да иска човек?Благодаря,Дани!
  • Истинско!
  • "И ето, цял живот си патя
    от непоискано добро,
    приятели, сестри и братя,
    и нож, ударил във ребро."

    !!!
    Да, чувствам те отлично... идват такива моменти в живота.
    Горе главата, каквото и да получаваме, ще продължаваме да даваме добро, нали?
    ((( )))
  • "...сама в един измислен свят..."
    Изцяло важи и за мен...
    Харесах! Поздрави, Наде!
  • "непоискано добро" - хареса ми.
  • Кратичко и право в целта! Поздрави!
  • Браво!
  • Кратко, изящно и мъдро стихотворение.
    То е възпринемаемо двояко - буквално
    и алегорично.

    Поздравление, Патриция!
  • Рибите мълчат, но доста поговорки и мъдрости има от стари времена.
    Уроци,Наде, горе главата!
Propuestas
: ??:??