***

27 сент. 2014 г., 12:25 2014-09-27T12:25:57+03:00

Поэзия

890 2 27

И ето, цял живот си патя
от непоискано добро,
приятели, сестри и братя,
и нож, ударил във ребро.
И ето, от ума си страдам,
или от липса на такъв,
и пак във кално блато падам,
душа, сърце - за риби стръв.
И ето, пак напук съм жива,
сама в един измислен свят,
съдбата ми е милостива.
А рибите? Е, те мълчат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Предложения