***

Поэзия

990 2 27

И ето, цял живот си патя
от непоискано добро,
приятели, сестри и братя,
и нож, ударил във ребро.

И ето, от ума си страдам,
или от липса на такъв,
и пак във кално блато падам,
душа, сърце - за риби стръв.

И ето, пак напук съм жива,
сама в един измислен свят,
съдбата ми е милостива.
А рибите? Е, те мълчат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Добре де, добре, ето усмихвам се!

2018-06-17T22:29:54+03:00
Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

Не ругай, Надежда! Думите имат силен заряд

2018-06-17T22:28:32+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Да му се не видят и кръговите цикли!

2018-06-17T22:27:35+03:00
Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

Имам малко време за теб Реших да се разходя из дебрите ти.. Че животът е цикличен. Утре може да ти се струва, че никога не е било.

2018-06-17T22:26:13+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Леле, колко назад се връщащ! Това все едно днес съм го писала!

2018-06-17T22:23:26+03:00