Баба Марта
Унило Сечко кучетата впрегна,
в очуканата, овехтяла нарта*.
Към Северния полюс той побегна,
подгонен от разлютената Марта.
Вилнее бясно бабата проклета,
уж мартенички носи, а е зима,
снежинки едри падат от небето.
Къде си пролет и дали те има?
Но ето, баба Марта се усмихва,
в гората Мечо тромаво се буди,
оглежда се, ослушва и притихва,
лети южнякът, пърхат пеперуди.
Главички вдигат стоплени цветята,
и пролетта е лястовичка. Бърза.
Играят вън, щастливи са децата.
На всяко Марта мартеничка върза.
____________________________
* – Дълга тясна шейна в северните страни,
която се тегли от кучета или елени.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
. Поздрав и от мен!