Баба Марта
Унило Сечко кучетата впрегна,
в очуканата, овехтяла нарта*.
Към Северния полюс той побегна,
подгонен от разлютената Марта.
Вилнее бясно бабата проклета,
уж мартенички носи, а е зима,
снежинки едри падат от небето.
Къде си пролет и дали те има?
Но ето, баба Марта се усмихва,
в гората Мечо тромаво се буди,
оглежда се, ослушва и притихва,
лети южнякът, пърхат пеперуди.
Главички вдигат стоплени цветята,
и пролетта е лястовичка. Бърза.
Играят вън, щастливи са децата.
На всяко Марта мартеничка върза.
____________________________
* – Дълга тясна шейна в северните страни,
която се тегли от кучета или елени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
. Поздрав и от мен!