Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
13.02.2018 г., 15:15 ч.

Баба Марта 

  Поезия
1339 10 34

Унило Сечко кучетата впрегна,
в очуканата, овехтяла нарта*.
Към Северния полюс той побегна,
подгонен от разлютената Марта.

 

Вилнее бясно бабата проклета,
уж мартенички носи, а е зима,
снежинки едри падат от небето.
Къде си пролет и дали те има?

 

Но ето, баба Марта се усмихва,
в гората Мечо тромаво се буди,
оглежда се, ослушва и притихва,
лети южнякът, пърхат пеперуди.

 

Главички вдигат стоплени цветята,
и пролетта е лястовичка. Бърза.
Играят вън, щастливи са децата.
На всяко Марта мартеничка върза.
____________________________
* –  Дълга тясна шейна в северните страни,

която се тегли от кучета или елени.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Баба Марта »

2 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??