3 ago 2007, 11:46

Балада за Хаим

  Poesía
1.2K 0 11

(на д-р Хаим Ашур)

Попитах морето:
"Къде е моят Хаим?"
Но то ми отвърна
с пенливо безмълвие.
    Само приливът каза:
    "В сърцето е твоят Хаим".
Попитах небето:
"Къде е моят Хаим?"
Но то не отвърна,
синя шатра разпънало.
    Само вятърът каза:
    "В сърцето е твоят Хаим".
Помолих звездите:
"Къде е моят Хаим?"
Но те заблещукаха,
тихо се сгушиха.
    Само нощният хлад ми прошепна:
    "В сърцето е твоят Хаим".
Тогава извиках:
"Къде си, Хаим!"
    Силно ехото каза:
        "В морето,
    в небето,
        в звездите,
    в смехът на детето...
        в сърцето е твоят Хаим".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса стихът ти - звучи толкова искрено!
    Поздрави!
    (Лично аз не виждам сходство с "Анабел Лий" )
  • Песен е, която извира от сърцето!!!
  • Освен това, аз не се считам за кой знае какъв поет, че да не си напиша каквото мисля аз, а да преписвам.
  • Реших най-сетне, че трябва да уточня, че този стих го бях писала на английски през 1998 г. в Израел, когато точно д-р Ашур спаси, така да се каже, живота ми. Не се сещам да съм 'пренаписвала' от подобен стих...Мислих много и ми се стори и на мен, че прилича малко на 'Анабел Лий' на Едгар Алан По, но мога ли аз да се меря с него... Ако все пак съм обидила някого, моля за извинение.Аз съм просто една любителка, и то не точно на поезията, а на мистиката и медитацията, от които се ражда поезия.
  • Приеми моите аплодисменти, Мици!
    Поздравявам те!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...