Попитах морето: "Къде е моят Хаим?" Но то ми отвърна с пенливо безмълвие. Само приливът каза: "В сърцето е твоят Хаим". Попитах небето: "Къде е моят Хаим?" Но то не отвърна, синя шатра разпънало. Само вятърът каза: "В сърцето е твоят Хаим". Помолих звездите: "Къде е моят Хаим?" Но те заблещукаха, тихо се сгушиха. Само нощният хлад ми прошепна: "В сърцето е твоят Хаим". Тогава извиках: "Къде си, Хаим!" Силно ехото каза: "В морето, в небето, в звездите, в смехът на детето... в сърцето е твоят Хаим".
Реших най-сетне, че трябва да уточня, че този стих го бях писала на английски през 1998 г. в Израел, когато точно д-р Ашур спаси, така да се каже, живота ми. Не се сещам да съм 'пренаписвала' от подобен стих...Мислих много и ми се стори и на мен, че прилича малко на 'Анабел Лий' на Едгар Алан По, но мога ли аз да се меря с него... Ако все пак съм обидила някого, моля за извинение.Аз съм просто една любителка, и то не точно на поезията, а на мистиката и медитацията, от които се ражда поезия.
Нито ти Яна (?), нито аз, нито Мица, нито който и да било от съфорумците ни е открил топлата вода. Това, че ти се струва познато е нормално. На мен всички произведения ми се струват познати. Трудно е да се каже нещо ново на тоя свят. Новото е само благодарността ни, или недоволството, или... от някоя конкретна личност, която показваме на другите и на самия индивид с познати термини. Важно е как ще подредим тия думи, а мисля, че Мица ги е подредила много добре. Това е мнението на един инженер, който рядко чете стихове и любимото му стихотворение е "Моята молитва"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави!
(Лично аз не виждам сходство с "Анабел Лий" )