3.08.2007 г., 11:46

Балада за Хаим

1.2K 0 11

(на д-р Хаим Ашур)

Попитах морето:
"Къде е моят Хаим?"
Но то ми отвърна
с пенливо безмълвие.
    Само приливът каза:
    "В сърцето е твоят Хаим".
Попитах небето:
"Къде е моят Хаим?"
Но то не отвърна,
синя шатра разпънало.
    Само вятърът каза:
    "В сърцето е твоят Хаим".
Помолих звездите:
"Къде е моят Хаим?"
Но те заблещукаха,
тихо се сгушиха.
    Само нощният хлад ми прошепна:
    "В сърцето е твоят Хаим".
Тогава извиках:
"Къде си, Хаим!"
    Силно ехото каза:
        "В морето,
    в небето,
        в звездите,
    в смехът на детето...
        в сърцето е твоят Хаим".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса стихът ти - звучи толкова искрено!
    Поздрави!
    (Лично аз не виждам сходство с "Анабел Лий" )
  • Песен е, която извира от сърцето!!!
  • Освен това, аз не се считам за кой знае какъв поет, че да не си напиша каквото мисля аз, а да преписвам.
  • Реших най-сетне, че трябва да уточня, че този стих го бях писала на английски през 1998 г. в Израел, когато точно д-р Ашур спаси, така да се каже, живота ми. Не се сещам да съм 'пренаписвала' от подобен стих...Мислих много и ми се стори и на мен, че прилича малко на 'Анабел Лий' на Едгар Алан По, но мога ли аз да се меря с него... Ако все пак съм обидила някого, моля за извинение.Аз съм просто една любителка, и то не точно на поезията, а на мистиката и медитацията, от които се ражда поезия.
  • Приеми моите аплодисменти, Мици!
    Поздравявам те!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...