Дяконе, Дяконе, виждаш ли горе
що са направили с твойта родина?
Чиста и свята република бори
и зарад нея тъй млад си загина.
Равенство, братство и силна държава? –
днес разпокъсана в партии двеста!
Ръфат снагата и, вой продължава
всяка до кокала да се намести.
Мир на Балканите – даде насока –
погреб барутен – ту гръмва, ту стихва
и на Русия и цяла Европа
за вироглавствата плащаме лихва.
Да ги направят тук първи министри –
тичат във САЩ и страната продават.
А политиката тъй си я бистрим –
мутри конете си да разиграват.
Дяконе, Дяконе, учеше всички
българи, турци – тук равни да бъдем.
Днес се делиме по мери етнични,
в облак ислямски май пак ще осъмнем.
Знам, ако виждаш туй всичко отгоре –
гроб ще обърнеш!... Къде е – не знаем.
Клетва що дал си в робията с горест –
с теб да повторим под Левското знаме!
© Иван Христов Todos los derechos reservados
Поздравления за патриотичния стих!