Балада за малкия град

22 ago 2014, 23:22

Poesía » Civil

739 1 1

С оловно тежка и порутена душа,
вървя полека с мъка през града,
в който нявга имаше деца,
а сега се шири пустота...

И сякаш стенат празните очи,
изплакали последните сълзи
на хората с ограбени мечти,
проклинащи господните си дни.
...
Какво като градът е малък,
защо унищожихте го сега,
защо предатели проклети,
продадохте вий майката земя.

Защо вий, мъдри политици,
сте глупави продажни същества
и щом е за пари ще продадете
и майка си с парцалите сега...

Унищожихте българското село,
съсипахте и мъничкия град
и обрекохте с кеф злорад
стотици хиляди на глад...

Ако съвестта във вас лоясала,
събуди се по грешка ей така,
кажете и да си такова мамата
и заминете на почивка по света...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

neli4kata (Нели Бъзева)

2014-12-26T19:15:02+02:00

Тъжно, но вярно за съжаление!