Балада за малкия град
С оловно тежка и порутена душа,
вървя полека с мъка през града,
в който нявга имаше деца,
а сега се шири пустота...
И сякаш стенат празните очи,
изплакали последните сълзи
на хората с ограбени мечти,
проклинащи господните си дни.
...
Какво като градът е малък,
защо унищожихте го сега,
защо предатели проклети,
продадохте вий майката земя.
Защо вий, мъдри политици,
сте глупави продажни същества
и щом е за пари ще продадете
и майка си с парцалите сега...
Унищожихте българското село,
съсипахте и мъничкия град
и обрекохте с кеф злорад
стотици хиляди на глад...
Ако съвестта във вас лоясала,
събуди се по грешка ей така,
кажете и да си такова мамата
и заминете на почивка по света...
вървя полека с мъка през града,
в който нявга имаше деца,
а сега се шири пустота...
И сякаш стенат празните очи,
изплакали последните сълзи
на хората с ограбени мечти,
проклинащи господните си дни.
...
Какво като градът е малък,
защо унищожихте го сега,
защо предатели проклети,
продадохте вий майката земя.
Защо вий, мъдри политици,
сте глупави продажни същества
и щом е за пари ще продадете
и майка си с парцалите сега...
Унищожихте българското село,
съсипахте и мъничкия град
и обрекохте с кеф злорад
стотици хиляди на глад...
Ако съвестта във вас лоясала,
събуди се по грешка ей така,
кажете и да си такова мамата
и заминете на почивка по света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боян Дочев Всички права запазени
