27 ene 2016, 18:25

Балада за миналия и утрешен ден

  Poesía » Civil
463 0 0

Само Бог е вечен.

Вселената – също.

Тя е безкрайна,

а Бог – вездесъщ.

А човек е птица

с пречупени криле.

Казват, че някога

ние сме летели

и сме се радвали,

че света сме видели.

Но един си казал.

Аз ще полетя до горе,

ще стигна до Бога

и ще седна до него.

И се извисил

и още, и още.

Но там е горещо

и изгоряло

безумното му его.

Паднал надолу

като тежък чук.

Изведнъж видял земята,

калко е красива,

уханна и богата.

И извикал „Боже,

да се направи това

само ти го можеш.

Моля те, прости ми”.

И Бог му простил.

С ум, със семейство

и богатство дарил.

Ти ти подобие,

създадено от Бога.

Не се опитвай

да стигнеш до него.

Този път знаеш, нали,

света сам

ще се изпепели.

Всички вече знаем

на приказката тая,

сами сме си виновни

ако идва края.

Можеш да имаш

богатството на света,

но нямаш  воля

нито над живота,

нито над смърта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...