Само Бог е вечен.

Вселената – също.

Тя е безкрайна,

а Бог – вездесъщ.

А човек е птица

с пречупени криле.

Казват, че някога

ние сме летели

и сме се радвали,

че света сме видели.

Но един си казал.

Аз ще полетя до горе,

ще стигна до Бога

и ще седна до него.

И се извисил

и още, и още.

Но там е горещо

и изгоряло

безумното му его.

Паднал надолу

като тежък чук.

Изведнъж видял земята,

калко е красива,

уханна и богата.

И извикал „Боже,

да се направи това

само ти го можеш.

Моля те, прости ми”.

И Бог му простил.

С ум, със семейство

и богатство дарил.

Ти ти подобие,

създадено от Бога.

Не се опитвай

да стигнеш до него.

Този път знаеш, нали,

света сам

ще се изпепели.

Всички вече знаем

на приказката тая,

сами сме си виновни

ако идва края.

Можеш да имаш

богатството на света,

но нямаш  воля

нито над живота,

нито над смърта.