- Бедни ми, прахоснико! Пре-живял бохем!
Летял върху крилата на чуждите мечти!
Прахоса и последното билетче за Едем!
Оттук нататък за завиждане не си!
* * * *
Сега той топли сам голямото легло,
домът му не диша с дъх на топла гозба...
Животът взе да кара бясно колело
и затрупа дните с тъмносива проза...
Тухли, камъни пренесъл е той много -
дворец е вдигнал в блясък засиял...
Трепе се от нявга чак до изнемога
пари да трупа и раздава до безкрай,
за да си купи една трошица обич,
уважение, любов и вярност свята,
да покаже мъжество и уж без корист
заради пари да легне до жената...
... Така пропуснал простичкото нещо:
частица от душата своя да даде,
та когато бавно лодката отсреща
еднопосочно тръгне да го пренесе,
един човек поне с милост да го спомня,
в ръката му паричка да положи,
сълза гореща за него да пророни...
... Дано!... Дано!... Дано!... И дай му, Боже!
март, 2010
© Жанета Todos los derechos reservados