Изумява ме относителността на
балони, хвърчила и полски цветя.
А стръмният лилав ъгъл на някои
мои мисли е дългокрак и двуличен
и е мой враг, но го приемам
спокойно. Едно нещо се върти около
друго нещо, каза някой и заспа.
Изкупени и преглътнати са квадратните
чувства, триъгълните лампиони,
боровата смола в надеждите, езикът
на папагалите, рибите и писмата
трябваше да е по-различен,
по-качествен, но каквото дойде
и както на мен ми дойде.
Продавачката на гевреци е щастлива,
продава гевреци, пълни с пшенични
елементи, смешните истории са точни,
кафява захар в молекулите и атомите.
Преди да е свършил септември,
скачам в януари, да си спомня за теб,
да видя как се изкривява усмивката
на лицемерния спомен. В ръката си
държа пистолет, зареден с ябълки,
ще стрелям срещу арогантния Рай
и високомерния Ад.
Не знам защо с ябълки, никой не знае.
В косите ми полягват и се полюшват
абстрактен вятър, арабски мъдрости,
мляко и бисквити Кукис.