29.09.2011 г., 10:56

Балони и хвърчила

1.8K 1 1

Изумява ме относителността на
балони, хвърчила и полски цветя.
А стръмният лилав ъгъл на някои
мои мисли е дългокрак и двуличен
и е мой враг, но го приемам
спокойно. Едно нещо се върти около
друго нещо, каза някой и заспа.
Изкупени и преглътнати са квадратните
чувства, триъгълните лампиони,
боровата смола в надеждите, езикът
на папагалите, рибите и писмата
трябваше да е по-различен,
по-качествен, но каквото дойде
и както на мен ми дойде.
Продавачката на гевреци е щастлива,
продава гевреци, пълни с пшенични
елементи, смешните истории са точни,
кафява захар в молекулите и атомите.
Преди да е свършил септември,
скачам в януари, да си спомня за теб,
да видя как се изкривява усмивката
на лицемерния спомен. В ръката си
държа пистолет, зареден с ябълки,
ще стрелям срещу арогантния Рай
и високомерния Ад.
Не знам защо с ябълки, никой не знае.
В косите ми полягват и се полюшват
абстрактен вятър, арабски мъдрости,
мляко и бисквити Кукис.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...