8 jul 2008, 18:25

Балът на мъртвите

  Poesía » Otra
736 0 8
Днес е ден, в който трябва
да пием. Да бъдем щастливи.
С подивели очи и подути кореми.
Суета съживила голям карнавал.
Във салона - живот,
в чест на всичките живи,
мъртъвците и
слепите дават ни бал.
Нека тръгнем със
смях. Да не бъдем цинични.
Те са там и
празнуват. Да слезем при тях.
Пригответе си
маските на безразличието
и зашийте в сърцата
си най-сладкия грях.
Да отчупим по
късче от бялата пита
със сълзите,
с брашното на болките месена.
Да напуснем дома си
помежду звездите.
Те ни чакат.
И пеят ни песен.
Днес е ден, в който трябва
да пием. Да бъдем щастливи!
Да нахраним с горчилката
своя голям карнавал.
Във салона - живот.
В чест на всичките живи
мъртъвците и
слепите дават ни бал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...