Jul 8, 2008, 6:25 PM

Балът на мъртвите

  Poetry » Other
734 0 8
Днес е ден, в който трябва
да пием. Да бъдем щастливи.
С подивели очи и подути кореми.
Суета съживила голям карнавал.
Във салона - живот,
в чест на всичките живи,
мъртъвците и
слепите дават ни бал.
Нека тръгнем със
смях. Да не бъдем цинични.
Те са там и
празнуват. Да слезем при тях.
Пригответе си
маските на безразличието
и зашийте в сърцата
си най-сладкия грях.
Да отчупим по
късче от бялата пита
със сълзите,
с брашното на болките месена.
Да напуснем дома си
помежду звездите.
Те ни чакат.
И пеят ни песен.
Днес е ден, в който трябва
да пием. Да бъдем щастливи!
Да нахраним с горчилката
своя голям карнавал.
Във салона - живот.
В чест на всичките живи
мъртъвците и
слепите дават ни бал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...