6 oct 2007, 12:04

Банатска нощ 

  Poesía
606 0 12

В тъмна лятна нощ подслушах
разговор на двама
влюбени, в купа голяма
от банатска слама:

- Разбери ме, че не искам
вече и не мога,
да те слушам да повтаряш
името на Бога!

И така да се терзаеш,
че ще се погубиш,
като в нощите със мене
тайничко се любиш!

Ти не се ли изповядаш,
дружке моя мила,
Господ откъде ще знае,
че си съгрешила?

А пък в Библията много
правилно се казва,
че, ако грехът е таен,
Бог не го наказва!

Даже по-начесто трябва
да го правим ние,
та дори, ако случайно
нещо се разкрие,

Бог греха ни да поиска
да смали и скрие,
като стори в брак законен
да се вземем ние!

Затова по-често идвай
с мене, моя мила!
Да грешим дорде сме млади,
докато сме в сила!

И защо да се терзаем ний,
овците Божи?
Господ Бог ни е пастирът -
той да се тревожи!

----
И почувствувах как лумва,
в таз купа от слама,
посред тази нощ безлунна,
пак любов голяма!

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??