18 abr 2014, 19:43

Бариерата 

  Poesía » Otra
347 0 3

Все още тъпча по земята

и дишам въздуха си градски.

Живот по пътя ме подмята

и ми натриса грижи адски.

 

И срещам радостта си боса

с наболо трънче във петата.

Като девойка русокоса,

оплаква се от нищетата.

 

А някъде пред мене гоня

родените мечти в главата.

И думите си в стих ги роня,

по-нисък ставам от тревата.

 

И в този трънен път далечен

съзирам в края бариера.

Зад нея е живота вечен,

пред нея - мойта кариера...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Райсън!
    Благодаря, Мисана!
    Радвам се, че ме посетихте и прочетохте!
    Весели Празници!!!!!
  • Хубаво стихотворение с хубава идея. Поздравление, Никола!
    Заглавието ми напомни за едно едноименно произведение на Павел Вежинов, което бе екранизирано /в главната роля с актрисата Ваня Цветкова/.

    Светли празници от мен!
  • !
Propuestas
: ??:??