Все още тъпча по земята
и дишам въздуха си градски.
Живот по пътя ме подмята
и ми натриса грижи адски.
И срещам радостта си боса
с наболо трънче във петата.
Като девойка русокоса,
оплаква се от нищетата.
А някъде пред мене гоня
родените мечти в главата.
И думите си в стих ги роня,
по-нисък ставам от тревата.
И в този трънен път далечен
съзирам в края бариера.
Зад нея е живота вечен,
пред нея - мойта кариера...
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
