Все още тъпча по земята
и дишам въздуха си градски.
Живот по пътя ме подмята
и ми натриса грижи адски.
И срещам радостта си боса
с наболо трънче във петата.
Като девойка русокоса,
оплаква се от нищетата.
А някъде пред мене гоня
родените мечти в главата.
И думите си в стих ги роня,
по-нисък ставам от тревата.
И в този трънен път далечен
съзирам в края бариера.
Зад нея е живота вечен,
пред нея - мойта кариера...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
