Бариерата
Все още тъпча по земята
и дишам въздуха си градски.
Живот по пътя ме подмята
и ми натриса грижи адски.
И срещам радостта си боса
с наболо трънче във петата.
Като девойка русокоса,
оплаква се от нищетата.
А някъде пред мене гоня
родените мечти в главата.
И думите си в стих ги роня,
по-нисък ставам от тревата.
И в този трънен път далечен
съзирам в края бариера.
Зад нея е живота вечен,
пред нея - мойта кариера...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
