25 dic 2007, 13:09

Баща 

  Poesía » Civil
932 0 8
И ако някой ден моето дете ме пита:
"Тате, нали си умен, защо нямаме пари?"
Ще захвърля душата си в мъката стрита.
Малко е. Не разбира. А мен ме боли!

"Какъв баща си тате, когато не можеш
да купиш подарък на своето дете.
Нищо си нямаме, а уж се тревожиш
и все се оплакваш, че нямам сърце"

Това ще са думите на моят бъдещ син.
Без да съм пророк със сигурност го зная.
аз съм просяк, сам наричам се господин.
В своите очи себе си лаская.
 


© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нека лирическият не се бои, децата са по-умни, отколкото предполагаме, няма да го попита. Другото е тъжна истина...
    Честита Коледа, Явор!!! Много, много здраве, защото и тези с многото пари, не могат да си купят здраве.
  • Изключителен стих!Браво!И Весели празници!
  • преди време...на мен ми се случи това,вместо подарък,стих подарих на моята дъщеря.Дано не ти се случи никога-Коледа е.Пожелай си!Стават чудеса!
  • Тъжно и засъжаление реално...!
  • Хей,приятелю какъв е този песимистичен стих!
    Натъжи ме.Днес е Коледа!Помечтай за нещо красиво!
    Ще се случи!
  • натъжи ме...докосна душата ми.
    с много обич за теб.
  • Весела Коледа. Всяко твое произведение докосва чувствата.
  • Дойде ми като гръм от ясно небе !!!Изключителен стих !Мисля ,че всеки се бои от тази предопределеност !
    Весели празници !
Propuestas
: ??:??