И ако някой ден моето дете ме пита: "Тате, нали си умен, защо нямаме пари?" Ще захвърля душата си в мъката стрита. Малко е. Не разбира. А мен ме боли! "Какъв баща си тате, когато не можеш да купиш подарък на своето дете. Нищо си нямаме, а уж се тревожиш и все се оплакваш, че нямам сърце" Това ще са думите на моят бъдещ син. Без да съм пророк със сигурност го зная. аз съм просяк, сам наричам се господин. В своите очи себе си лаская. | |
© Явор Перфанов Todos los derechos reservados
Честита Коледа, Явор!!! Много, много здраве, защото и тези с многото пари, не могат да си купят здраве.