2 oct 2020, 11:29

Баща ми 

  Poesía » Filosófica
523 1 1

Додето чаках да порасна,

баща ми вече остаря.

Тревата с бурени се срасна

и мъката ми тука спря.

 

Докато мислех, че баща ми

ще поживее още ден,

последна думичка казА ми

на мене- неговият фен.

 

А думичката беше: Сбогом!

Отвори пъстрите очи.

Тогаз си тръгна тъй...със Богам...

Остави в мене той лъчи!

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво!Ако искаш можеш да прочетеш стихотворението ми за Димчо Дебелянов.
Propuestas
: ??:??