Додето чаках да порасна,
баща ми вече остаря.
Тревата с бурени се срасна
и мъката ми тука спря.
Докато мислех, че баща ми
ще поживее още ден,
последна думичка казА ми
на мене- неговият фен.
А думичката беше: Сбогом!
Отвори пъстрите очи.
Тогаз си тръгна тъй...със Богам...
Остави в мене той лъчи!
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados