2.10.2020 г., 11:29 ч.

Баща ми 

  Поезия » Философска
496 1 1

Додето чаках да порасна,

баща ми вече остаря.

Тревата с бурени се срасна

и мъката ми тука спря.

 

Докато мислех, че баща ми

ще поживее още ден,

последна думичка казА ми

на мене- неговият фен.

 

А думичката беше: Сбогом!

Отвори пъстрите очи.

Тогаз си тръгна тъй...със Богам...

Остави в мене той лъчи!

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!Ако искаш можеш да прочетеш стихотворението ми за Димчо Дебелянов.
Предложения
: ??:??