Всеки ден си мисля, татко,
колко ли ти е самотно
колко ли протече кратко
младостта ти тъй работно
отговорности добре познаваш
в име на децата твои
с сигурност ги укрепяваш
за да бъдат те спокойни
но плати ужасната цена
не видя ги как растат
и се чудиш често как така
са поели те по своя път
И сега ти пожелавам
тази нова женска топлина
сърцето ти да окрилява
пак да чувстваш любовта
Моля се аз всеки ден
да си жив и здрав, щастлив
Ти опора си за мен,
и си тате, работлив
И дано накрая след
десетилетия без сън
във Калофер за късмет
в двора честичко отвън
отдих най-накрая да
намериш и уютно
в топли, весели лета
да се смееш абсолютно...
Нека, Боже, е така.
И затуй аз всяка вечер
се помолвам преди сън
Боже мой, пази го вечно,
в път опасен там навън!
© Бояна Попова Todos los derechos reservados