25.04.2020 г., 17:59 ч.  

Баща ми 

  Поезия » Философска
510 0 0

Всеки ден си мисля, татко,

колко ли ти е самотно

колко ли протече кратко

младостта ти тъй работно

 

отговорности добре познаваш

в име на децата твои

с сигурност ги укрепяваш

за да бъдат те спокойни

 

но плати ужасната цена

не видя ги как растат

и се чудиш често как така

са поели те по своя път

 

И сега ти пожелавам

тази нова женска топлина

сърцето ти да окрилява

пак да чувстваш любовта

 

Моля се аз всеки ден

да си жив и здрав, щастлив

Ти опора си за мен,

и си тате, работлив

 

И дано накрая след

десетилетия без сън

във Калофер за късмет

в двора честичко отвън

 

отдих най-накрая да

намериш и уютно

в топли, весели лета

да се смееш абсолютно...

 

Нека, Боже, е така.

 

И затуй аз всяка вечер

се помолвам преди сън

Боже мой, пази го вечно,

в път опасен там навън!

© Бояна Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??