Баща ми в мен
Все още някак през нощта
се вслушвам в стоновете на тъгата,
и чувам кашлицата на баща ми -
как буди сутрин тишината...
И как по детски, помня - си измислях,
че толкоз строго му се карам,
задето времето със мен изпуши
в любов към своята цигара...
А после гледах през прозореца -
на пръсти вдигнал се към изгрева.
Не зная, Господ ли съм молил,
но исках да ми доизноси ризите,
на майка ми - да ѝ премине мъката,
след само още две сълзи.
Една - от радост, че съм аз над камъка,
а с другата - да му простѝ...
И нека да сведем очите си
в мига, когато изгори конеца.
Блажени думи ще изричаме.
(С добро да спомняме мъртвеца.)
А ний, досущ - усърдни мравки,
пълзиме вкупом над пръстта,
и в доживотния си пълен график,
ще търсим време за смъртта...
Сред този хаос подредил живота,
дали обичахме, за Бога,
или от болка ще крещим на злото,
дока̀то оглушее в гроба...
©тихопат.
Данаил Антонов
27.08.2024
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти, Миночка 🙂
-
Времето назад неможем да върнем, Дани, но то спомените няма да ни вземе. Тъжен, истински и трогателен стих.
-
Горчива е, да... Благодаря ти, Краси! 🙂
-
Поседях и аз на твоята трапеза. Горчива е отварата на изцелението. Поздравления за избора!
-
Но за радост ги носим в себе си доживот, а вероятно и след това... Благодаря, Стойчо!
-
За съжаление, когато губим баща,още майка:оставаме с чувството, че сме загубили безвъзвратно хубави мигове от детството си!
-
Знам, Наде. 🙂 Благодаря ти!
-
Не ме бива много с коментарите знаеш го, Дани и че твоята поезия никога не ме оставя безразлична - също.
-
Благодаря ти, Владо! 🙂
-
Прекрасно стихотворение!
-
Благодаря ти, Петре! 🙂
-
Много добро!
-
О, какви думи! Величаеш колебливия ми талант, но благодаря искрено! 🙂
-
...като Евангелие в ръцете на светица
😊
Възхищавам се на таланта ти да показваш по много въздействащ начин некрасивата страна на битието. Затова, очакването за всяко твое следващо произведение е красиво и романтично, а радостта, която носи докосването до него е незаменима. И не търпи отлагане, защото не се вмества в никой график. -
Благодаря ти, Анна! Прочела си ме. В пълния смисъл. 🙂
-
Стихотворението е много тежко като тематика, но разбира се, с твоята майсторска художествена интерпретация, звучи красиво и ефирно, като самия живот. Трудните въпроси, които рано или късно трябва да си зададем и още по-трудните отговори, които трябва да приемем. Често и аз се питам, защо така усърдно гоним житейската реализация, губим часове наред в безплодни спорове, надлъгване, а все нямаме време за най-близките? Знаем, че ни обичат и подкрепят по подразбиране и естествено, осланяйки се на тези факти си казваме, че те ще разберат и могат да почакат, изгубени в "доживотния пълен график".......Затова, под една или друга форма, ежедневната ни среща със смъртта е онова напомняне, че не можем да връщаме времето, а обичането и вниманието са на момента. "После" е бъдещо несигурно събитие.
-
Благодаря ви! 🙂
-
Хубаво е, Дани
-
Поздрави, diesto (Данаил Антонов)!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
