Все още някак през нощта
се вслушвам в стоновете на тъгата,
и чувам кашлицата на баща ми -
как буди сутрин тишината...
И как по детски, помня - си измислях,
че толкоз строго му се карам,
задето времето със мен изпуши
в любов към своята цигара...
А после гледах през прозореца -
на пръсти вдигнал се към изгрева.
Не зная, Господ ли съм молил,
но исках да ми доизноси ризите, ...